
През 2005 г. германският канцлер Герхард Шрьодер води група ветерани от Вермахта, които да наблюдават парада. Те освен това се срещат с президента Владимир Путин.
Няколко итересни факта за Деня на Победата:
Знамето, което се развява над Райхстага не участва в първия Парад на Победата 9 май.
Кулминацията на първия парад на Победата на Червения площад, проведен на 24 юни 1945 г., е хвърлянето на знамената на Третия райх пред мавзолея на Ленин. Войниците, които са ги носели, са били с ръкавици, за да покажат своята омраза към нацистка Германия, а след това дори изгарят ръкавиците.
На 9 май кралицата на Великобритания поздравява народа със завършването на войната.
От 1948 до 1965 г. 9 май не е бил почивен ден в СССР.
Последният пеши парад на 9 май на ветераните от войната е през 2000 година.
По време на СССР военните паради на Червения площад се провеждали в юбилейни години 1965, 1975, 1985 и 1990. След разпада на СССР се провеждат всяка година.
Чуждестранни военни части участват три пъти в парадите за Деня на победата. През 1945 г. са поканени представители на полската народна армия, която е воювала срещу нацистите заедно с Червената армия, за да участват в първия парад. Единственият чуждестранен генерал, участвал в марша, е българският генерал-полковник Владимир Стойчев.
От 2011 г. има решение на московския патриарх Кирил във всички храмове на Русия в Деня на победата да има молебен в памет на героите и победата над смъртния враг.
През 2018 г. за пръв път в парада участват роботи.
Акцията „Безсмъртен полк“ е проведена за пръв път в руския град Томск през 2012 г. През 2013 акцията се провежда в 120 градове и села в Русия, а през 2014 – в 500 града в седем страни по света. През 2015 г. е в 15 държави и през следващите години акцията нараства.