Култура

Китайския език е част от китайско-тибетската група. В исторически план езикът е говорен от малцинството Хан китайски и е базиран на основата на диалекта на северната част на страната.

Китайската писменост е една от най-ранните форми на писменост в света. В речника Кангси (на китайски: 康熙字典), стандартният национален речник, разработен през 18 и 19 век, има 47 035 китайски иероглифа. Първите иеоглифи са изписани върху карапаците на костенурки и бозайници по време на династията Шан (1600 – 1046 пр.н.е.).

Китайския живопис се е азвивал в продъжение на над 1000 години. В този стил се акцентира, единството на човека и космоса и непрекъснатата динамиката на тази вселена. Много от творенията на класическите творци в тази област са базирани върху традиционната китайска мисъл Вселената се състои от вдишвания (чи) с различни плътности и винаги движещи се, които са източника на живот. По време на династиите Цин и Хан се развива фресковата живопис. Един от най-ярките творци през III – IV век е Гу Кайчжи. Следващият важен етап от развитието на живописта в Китай по това време са епохите династиите на Суи, Танг, Пет династии и Сун. Един от най-ярките китайски художници в областта на живопистта е Ци Байши.

Много чужденци изпитват затруднения при изговора на китайските имена. Вероятно защото повечето звучат еднакво за несвикналото ухо. По тази причина мнозина се представят с имена, които са предимно английски. Често най-напред се казва родното име, а след това се пояснява: "Можеш да ме наричаш Майкъл/Шон/Бен/Ейми/Алис/Вероника..." "Светското" име дори не се доближава по звуков състав до местното.

В някои асансьорни кабини липсва бутон за 4 етаж. Дори местните избягват да споменават тази цифра. Причината е, че начинът, по който се произнасят "4" и "смърт", е много сходен. Понякога дори китайците се объркват. От суеверие да не предизвикват "тази с косата", от 3 направо отиват на 5.

Кафето става все по-модерно сред младите. Въпреки че в супермаркетите се продава "Нес" и други разновидности, в сравнение с много стоки разфасовката е малка, а цената - висока. Това е един от първите шокове, с които се сблъсква човекът от Запада, свикнал да пие кафе сутрин или винаги, когато пуши..

Още в миналото с голямо уважение са се ползвали жените с бяла кожа. Тя е символ на аристократичност и красота. "Тъмни" са били само работничките на полето. Въпреки че днес все по-малко хора се срещат по нивите, защото повечето учат и работят в града и/или новите технологии са заменили човешката ръка, мисълта "да се хване тен" е непривична. Не само за жените, но и за много мъже. Затова улиците са пълни с хора, които носят чадър - използва се при дъжд и слънце. А на места, където домакините правят подаръци на гостите, този аксесоар е задължителен.

Като културен шок за повечето хора, които за пръв отиват в Китай, са три неща неща, на които от малки ни учат, че са признак на лошо възпитание - храчене, сърбане и мляскане. Там тези неща се считат за нормални.